Патица по пекински!

.

Обобщени впечатления

Подозирам, че на мнозина в чужбина, Китай изглежда като глобална фабрика за производство
на всичко по света, където гражданите с удоволствие работят за стотинки, а в ежедневието ползват
минимални удобства. Това е само едно от популярните погрешни схващания.
Китай днес е страна, която се развива с бързи темпове, изглежда много модерна, дори футуристична.

Що се отнася до жилищата, в Китай съществува особен феномен. Можеш да обитаваш дома си
като частен имот не повече от 70 години. Тогава или ще го съборят, ако е остарял,
или ще трябва да го плащаш отново, и то на по-висока цена.
Ако пък не можеш – друг ще се настани в него.

Трудно си обяснявах в началото масовото незнание на чужди езици, особено в обслужващата сфера.
Дори в хотелите и ресторантите, където пребивават туристи, езикът на мимиките, жестовете и знаците
е много по-ефикасен, ако искате да ви разберат!
После забелязах, че 99% от туристите са китайци. Все им е тая на китайците дали ще се разберат
с бледоликите гости на страната. И без нас туризма върви на пълни обороти.

Между другото видях младоженци...


... но изненадващо бе, че никъде не видях майки с колички,
освен този етюд в центъра на Шанхай.


По улиците се виждат възрастни, но не и деца.


Попитах позната, веща по този въпрос.
Тя се засмя.
– Имам съседи - започна да разказва - мерцедеса на бащата
е по-евтин от количката на детето.
Замълчах. Нямах представа от тези неща.
Тя продължи:
– Чиста доза снобизъм!

...............................................

Китай сякаш е съставен от малки държави, напълно различни една от друга.
Съвсем близо до модерни градове с блясък на скъп живот и разкош,
се намират мънички села с едноетажни къщи, в очакване най-скоро на тяхно място
да се издигнат модерни комплекси.
Честа гледка е, небостъргачите да са в съседство с бараки, богатите да търкалят мерцедеси
до работници в униформи събиращи сметта по улиците.
Фигурите на местните жители, обработващи земята, продавачите на различни дрънкулки,
работниците в лъскавите заводи, които се трудят от зори до късно вечерта, по някакъв начин
правят контрастните пейзажи свързани.
Никой не се оплаква. Казват, че животът е станал по-добър за всички.

...............................................

Храна

Кухнята в Китай няма нищо общо с нашата или в която и да е европейска страна.
В китайската култура и в живота на всеки китаец храната играе много важна роля.
Тя е основна тема на всеки разговор. На среща вместо „Здравей, как си?“,
питат „Яде ли днес?“. Тази фраза отдавна се е превърнала в обичайна форма на поздрав.
В същото време, за разлика от нас, китайците практически не ядат сол и захар.
Солта замества соевия сос, който е част от почти всяко ястие.

Колкото и страшно да звучи, но китайците наистина ядат почти всичко, което бяга, скача, лети и пълзи.
Освен домашни птици, свинско и говеждо месо, в някои провинции на Китай ядат месо от кучета и котки,
гълъби, змии, жаби, костенурки, маймуни и дори редки и защитени животни.


Редките животни са забранени за улов, но това не ги спира.


Използват се и всички видове вътрешности. Това се дължи на факта, че в древни времена,
нямало достатъчно храна да оцелеят и хората са яли всичко, което са можели да хванат.


В днешно време екзотичните ястия, са по-скоро възможност за демонстрация на финансово благополучие.


Особеното в китайската кухня е използването на голям брой зеленчуци и билки.
По-голямата част от тях се приготвят с минимална обработка. Остъргват се с вряла вода,
кипват се малко и така се съхраняват повече хранителни вещества и витамини.


Местните хора дори не са чували за консервирането, защото всичко се продава прясно на пазара?


Може би именно поради това те нямат проблеми с наднорменото тегло.


Друга особеност на китайците е, че много малък процент от хората готвят храна у дома.


На всяка крачка има заведения на прилично ниво.


По-голямата част от населението предпочита да яде в заведения или да взема храна в къщи.


Поразително е, че жените са абсолютно неспособни да готвят, или ако могат, не губят време за това.
И защо да го правят, след като храната на улицата е в изобилие. Много удобно и евтино.


Всичко е прясно приготвено. Аромата е неустоимо привлекателен.


Китайската екскурзоводка, която не правеше разлика между рак и скорпион, гъсеница и скарида.


Установено е, че готвенето у дома излиза по-скъпо.


Освен това на всеки ъгъл има различни заведения за всеки вкус и бюджет.


Предлаганите плодове и зеленчуци са в изобилие по всяко време.


Между другото, китайците не ядат различни насекоми в ежедневието.
Всички тези шишчета със скорпиони, скакалци, хлебарки и гъсеници,
които се предлагат по улиците, не са нищо повече от туристическа атракция.


Ресторантите са големи и приятно обзаведени в традиционен китайски стил.


Ястията се сервират на въртящ кръгъл плот в средата на масата.


..................

Патица по пекински

В Пекин има ресторанти за всеки вкус и бюджет. Градът е едно
от най-любимите места за посещение на гастрономически туристи.


"Патица по пекински" е едно от първите нещо, които идват на ум на всеки,
при споменаването на Китай. Имах удоволствието да опитам това ястие,
превърнало се в един от основните символи на китайската кухня.


"Патица по пекински“ остава най-известното национално ястие за Китай.
Нарязва се в присъствието на гостите точно на 120 парчета.
И най-взискателните гурмани ще се възхитят от умението на местните готвачи.


................................................

За късмет в чинията ми попадна задното отверстие на патицата,
наречена по нашите земи трътка. Засмях се и същевременно попитах, какво е вдъхновило
нашите девойки да дават мило и драго за преобразуване на устните си
в подобие на това грозно еволюционно образование на природата.
За да не разваля естетичните ми усещания бързо я хапнах.
Трътката наистина беше много вкусна.

...............................................

Китайската кухня е невероятна, разнообразна и многостранна. Поради това китайските
национални ястия отдавна са широко известни и обичани извън родината си.
И дори след много години Китай няма да престане да учудва,
защото е просто невъзможно да се опита всичко.

...............................................

Закопнял за нашенски вкуснотии, още на другият ден след завръщането,
реших да се одимя порядъчно. Друго нещо са нашите мръвки.


.

.

Автопарк

................................................

Въпреки толкова безумно количество хора, автомобили, мотопеди, велосипеди и други,
няма задръствания и хаос, характерни за Азия.
Пътища и магистрали, половината сякаш са направени вчера,
а другата половина днес. И дума не може да става, някъде да има неравности
или дупки по асфалта. Изключително високо ниво на изпълнение.

Велосипедите не се заключват. Никой не ги краде. Могат да бъдат наети навсякъде в града
и по всяко време. Те са на всяка крачка, оцветени в жълто.


Многостепенни детелини, всъщност са на няколко етажа.
комбинирани с пешеходни зони, извисяващи се над транспортните пътища.


А отделните пътеки за велосипеди, мотопеди и пешеходци не изненадват никого.


Естествено местата за паркиране винаги са препълнени.
Няма охрана, но никой не се притеснява да остави колелото си без надзор.
Мотопедите тук задължително са на електрически батерии.


Често има асансьори или ескалатори за достигане до различни коти.


По принцип всички шофьори са дисциплинирани.
Светофари и зебри се спазват, но без фанатизъм.


Обстановката с трафика по обяд в центъра на Шанхай.


Паркинга пред хотела. Невъзможно е да се открадне или повреди кола.
Освен полицаите, камери наблюдават живота в града.
Съотношението хора-камери е 7:1.
При население 21 милиона в Пекин има монтирани 3 милиона камери.


Движението по централните улици е изненадващо спокойно.


Вероятно всички китайци с коли работят здраво.
Затова тук-там се виждат само няколко на кръстовище в центъра на Шанхай.


Кръговото е без знаци. Въпрос на толерантност кой да премине пръв.
Ако има транспортно произшествие, камерите определят виновния.
Полицията не се интересува какво казват участниците в събитието.


Връзката между големите градове се осъществява с влакове.


Скоростта която вдигат е очевидно висока.


.........................

Коли

В Китай предпочитат да купуват нови автомобили. Тук, разбира се, всичко зависи от това
какъв образ иска собственикът на автомобила да демонстрира пред другите.
Тъй като това е важна инвестиция в бъдещето, например в Шанхай е трудно
да се намери булка без кола. Родителите често помагат на младите хора.

Стремително се развива китайският автомобилен пазар.


Регистрираните през миналата година коли са толкова много,
че Китай става първият национален пазар в света.


Само за година са пуснати в експлоатация 20 милиона возила.


Ако тези автомобили се наредят един до друг, ще стигнат за две обиколки на земята.


Сред китайските автомобилите особено търсени са известните
европейски марки, които са сглобени в съвместни предприятия в Китай.


В Китай се продават адаптирани и локално променени модели и от други известни марки.


Китайците предпочитат корпус в стил "джип", като производителите
се опитват да увеличат максимално размерите им.


В същото време вносът на "чисти" (сглобени в чужбина) чужди автомобили е забранен.


Забранен е износът на моторни превозни средства, произведени в съвместни предприятия.


Например при разработването на Citroen C4 Sedan и Peugeot 408, дължината на техните
платформи е увеличена, като се вземат предвид предпочитанията на китайските автомобилисти.


Високата оценка на собственика се определя не от марката, а от големите параметри на колата.


Един от лидерите в световната автомобилна индустрия, Audi активно използва
части от китайски производители за своите двигатели!


Много части за Hyundai и Kia, също са изцяло китайско производство.


По моя скромна преценка, автомобилите не бяха по-стари от 5 год.


В Пекин не всеки има право да има кола и въобще не става въпрос за пари.


Дори богатите не са изключени от общите правила.


За да се купи кола, пекинските власти обявяват лотария.


Тегленето на регистрационни табели се провежда всяка година.


За 1 милион души се разпределят не повече от 100 хиляди регистрационни табели.


Купуването на регистрационен номер в Шанхай струват малко по-евтино от самия автомобил.


В Шанхай колата отдавна не е средство за транспорт, а показател за статута на нейния собственик.


Номерата на автомобилите в Шанхай често се наричат ​​най-скъпото парче желязо в света.
„Късметлиите“, които спечелят търга, плащат 50 хил. лв. за регистрационна табела.
Куриоза е, че понякога регистрацията е по-скъпа от цената на колата.


.

.

На другия ден след завръщането

– Е? - погледна ме въпросително жена ми.
Кимнах.
– Китай е пътуване в друго измерение. Всеки километър променяше представите ми
от една крайност в друга. Градските пейзажи от бетон, стъкло и метал предизвикват страхопочитание.
– Може би времето за китайците тече по различен начин! - отбеляза тя.
– Честно казано тази екзотична страна ме изненада приятно. За разлика
от сладникавата средновековна Европа, в Китай всичко изглежда различно.
– Очевидно настъпват по целия свят вече не с ресторанти, а с пари в брой! - отчете реалността тя.
Въздъхнах тежко.
– Бягахме от комунизма, а Китайската комунистическа партия ще става световен лидер.
Нещо сбъркано има с нашите бивши комунисти, сега демократи.
Поклатих тъжно глава. Нямах отговор на въпроса.
Погледнах се в огледалото. Стори ми се, че очите ми бяха леко дръпнати.
Усмихнах се на обзелото ме въображение, но вместо традиционното сутришно кафе,
необичайно за навиците ми, направих чай от плантациите на Суджоу.
Всеки турист, посетил Китай, задължително става малко китаец, защото е просто невъзможно
да не бъдете проникнат от местната култура, оригиналните обичаи на древните хора, кулинарните
традиции и не по-малко съвременната модерност.
Вероятно и при мен са променят характеристиките на ДНК-то.
Отпих от чая загледан в теракотената армия декорирана на чашата.
Поне въпроса „Как ще ги стигнем?“, имаше лесен отговор.
Никой не може да стигне китайците!

До нови срещи!
Искрено ваш: 阿塔纳斯·米哈伊洛夫

.